Представяне и обсъждане на Подробен устройствен план (ПУП)
Борисовата градина е най-старият и най-голям парк на София. С площ от над 4000 декара, тя е уникално място, където гора и парк се срещат в непосредствена близост до центъра на града. Подробният устройствен план (ПУП) на Борисовата градина е нужен и важен, за да се опазят природата и историческият ѝ облик, и да се установят ясни правила и дългосрочна визия за нейното развитие и управление.
Устройството на градовете в България се регулира чрез две нива на планиране: стратегическият Общ устройствен план (ОУП), който определя функционалното предназначение на големите градски зони (жилищни, паркови, индустриални), и подчинения му Подробен устройствен план (ПУП), който конкретизира параметрите за отделните имоти – като граници, височина и плътност на застрояване. ОУП на София определя Борисовата градина като устройствена „Зона на градски паркове и градини“, което ограничава възможностите за строителство само до обекти за отдих и спорт, чието точно местоположение и допустимост се регламентират детайлно чрез ПУП.
Общ устройствен план (ОУП)
Обхваща целия град или община и определя общите правила: къде има терен за образование, къде има парк, къде е жилищно застрояване и къде са производствените територии. Тези зони се разделят допълнително според това дали е позволено високо, средно или ниско застрояване и други специфични изисквания и функции, като например какъв вид е паркът, дали производствената зона е за високи технологии и други.
Подробен устройствен план (ПУП)
Подчинява се изцяло на заложените стратегически параметри в ОУП, но детайлно определя вече специфичните и конкретни допустими изисквания. ПУП най-често е с обхват от един имот, но може да е за няколко имота, дори цял квартал. В ПУП се посочват точните граници на имотите и улиците, линии на застрояване, височини, плътност, озеленяване, предназначение на отделните имоти и други конкретни параметри.
ОУП на София определя Борисовата градина като устройствена „Зона на градски паркове и градини“, предназначена за ежедневен и седмичен отдих. Това означава, че още на ниво ОУП основната функция на територията е парковa и се допускат само ограничени обекти и съоръжения, свързани с отдиха, спорта и атракционни дейности, при спазване на нормативните параметри, а конкретното им разполагане и допустимост се определят чрез ПУП.
Подробният устройствен план не е конкретен инвестиционен проект. Той определя рамката на допустимото развитие в дадена територия, без да фиксира точни проектни решения или окончателни разположения.
Например, ако определена зона е предвидена за паркинг, това не означава автоматично премахване на съществуващите дървета. Напротив – на следващ етап, при изработването на конкретния проект, решенията следва да се съобразят с наличната растителност, така че тя да бъде максимално запазена. Паркингът може да бъде адаптиран или разположен по начин, който не засяга дърветата. Именно тази гъвкавост се създава чрез ПУП, който задава възможностите и ограниченията, а не окончателните архитектурни и ландшафтни решения.
Задачата на ПУП е да запази характера на парка като общоградска зона за отдих, като същевременно го защити като резерват и паметник на градинско-парковото изкуство. Планът цели да намери устойчиви решения за установените проблеми, като послужи за условие за придобиване на частните имоти от страна на Общината и изработване на инвестиционни проекти за паркоустройство и благоустройство на цялата територия на парка и граничните му райони.
Тези принципи стъпват на внимателно и много задълбочено проучване на цялата история на парка още от създаването , като са проучени стотици документи, стари фотографии и чертежи, илюстриращи облика на парка от края на ХIX век до днес. Общественият интерес е основният принцип, към който се е придържа екипът при разработване на Подробния устройствен план на парка.
Планът цели да балансира между историческото наследство и нуждите на модерния град, като същевременно създаде условия за възстановяването и опазването на емблематичните и знакови места и обекти в парка.
Тези принципи стъпват на внимателно и много задълбочено проучване на цялата история на парка още от създаването, като са проучени стотици документи, стари фотографии и чертежи, илюстриращи облика на парка от края на ХIX век до днес. Общественият интерес е основният принцип, към който се е придържа екипът при разработване на Подробния устройствен план на парка.
В хода на подготовка на ПУП са изготвени експертна оценка и видов състав на флората и фауната, на базата на която е изготвена Стратегия за опазване на биоразнообразието в Борисовата градина. Тя обръща специално внимание на опазването, защитата и устойчивото развитие на лесопарковата част. Намесите, които се предвиждат, са минимални и насочени изцяло към природосъобразно поддържане на горските масиви и опазване на биологичното разнообразие. Целта е да се съхранят климатологичната роля на парка като „белите дробове“ на София, както и въздушните коридори към Витоша, като се гарантира, че историческите градински елементи, като „Езерото с лилиите” и Розариумът, ще бъдат реставрирани според оригиналните им проекти.
В отговор на становищата на различни граждани и експертни организации, РИОСВ-София преценява, че ПУП има предимно устройствен и консервационен характер и цели запазване на парковата среда, зелената система и историческата структура, без да предвижда мащабно ново строителство или дейности с висок екологичен риск. Тъй като проектът за ПУП не създава предпоставки за значително отрицателно въздействие върху околната среда, заедно с него не се изисква и пълна екологична оценка. Всички евентуални бъдещи конкретни инвестиционни намерения подлежат на отделни процедури по екологичното законодателство.
Паспортизацията на дърветата в парка не е задача в обхвата на ПУП, но планът съдържа експертна оценка на съществуващата дървесна растителност. За гористите части на парка е подходено по начин, присъщ за картирането и оценката на дървесната растителност в горското стопанство, а именно – изготвена е таксация за този вид паркови територии. Приемането на ПУП гарантира, че при всяко евентуално бъдещо инвестиционно намерение ще бъде изисквана експертна оценка на растителността, включена в конкретната намеса.
Поддържането на такава огромна зелена система изисква специфични грижи, които да гарантират дългосрочно безопасността на посетителите и здравето на гората. За целта планът предвижда:
Подробен устройствен план (ПУП) за Борисовата градина е стратегическият инструмент, който налага законов ред и окончателно прекратява практиката на решения „на парче“. Планът действа като фундаментална защита срещу застрояването в частните имоти, като фиксира неприкосновеността на зелените площи и въвежда единни, прозрачни правила за всички.
Приемането на ПУП е задължителното правно основание за стартиране на процедурите по отчуждаване на частни терени – единственият път към пълното възстановяване на обществения характер на парка. Дори преди финализирането на тези процеси, ПУП лишава частните собственици от възможността за произволни действия, подчинявайки ги на строгите ограничителни режими за опазване на природната и историческата среда. По този начин планът превръща управлението на парка от реактивно в предвидимо, гарантирайки устойчива поддръжка, модерен достъп и дългосрочен приоритет на обществения интерес.
Създаването на ПУП е резултат от близо 12-годишен процес и безпрецедентно гражданско участие. В рамките на обществените обсъждания, проведени през 2019 и 2022 г., са депозирани хиляди становища, мнения и предложения от граждани и организации. Препоръките са разгледани и обобщени по теми и голяма част от тях са интегрирани в окончателния проект на плаба. В резултат на конструктивния обществен диалог, ПУП е актуализиран, а новите „Специфични правила и нормативи“ (СПН) към него налагат стриктни правила за дългосрочното опазване на парка.
Борисовата градина не е просто парк, а жив паметник на парковото изкуство, чиято история отразява развитието на българската столица от Освобождението до днес.
По инициатива на кмета Иван Хаджиенов Общинският съвет решава да се създаде разсадник (пепиниера) на мястото на старото градско пасище, наричано „Табията“.
Швейцарецът Даниел Неф е назначен за първи главен градинар на София. Той оформя първите алеи и засажда първите 10 000 фиданки.
Започва същинското изграждане на парка. Създадено е „Рибното езеро“ (днес Езерото с лилиите) и са засадени първите акации.
По препоръка на княз Фердинанд акациите започват да се заменят с дъб, явор и бреза. Донесени са и първите иглолистни видове от Рила.
Изградено е „Голямото езеро“, по-късно наречено „Ариана“. Десет години по-късно (през 1899 г.) е разширено и реконструирано и получава името, което носи и до днес.
Издигната е Астрономическата обсерватория към Софийския университет по инициатива на проф. Марин Бъчеваров.
Паркът официално е наречен „Княз-Борисова градина“ в чест на първия рожден ден на престолонаследника княз Борис III.
Основан е Софийският тенис клуб – първият в страната, и са изградени първите кортове. По същото време започва мащабно залесяване на лесопарковата част.
Елзасецът Йосиф Фрай поема ръководството на парка. Той създава Розариума, засажда липовата и кестеновата алея и инициира ежегодни цветарски изложби.
Поставен е първият бюст-паметник в парка – на Иван Вазов — по повод седемдесетия юбилей на писателя.
Изграждат се основните спортни съоръжения: стадионите на „Левски“ и „Юнак“, игрището на „А.С. 23“ (днешното ЦСКА) и модерният за времето си Колодрум.
Управлението поема Георги Духтев — възпитаник на Австрийската градинарска школа и създател на Морската градина в Бургас. Той реконструира Розариума и развива пространственото планиране на парка, превръщайки го в истински зелен оазис.
Открита е лятната къпалня „Мария Луиза“, проектирана от арх. Борис Далчев като най-модерното съоръжение на Балканите по това време. Създадена е за спорт и почивка на гражданите, които нямат възможност да пътуват извън столицата.
Създаден е „Японският кът“ с вишневи дръвчета (сакури), дарени от японския пълномощен министър Хачия в знак на приятелство. Дръвчетата пристигат с параход чак от Япония, а София става едва вторият град в света след Вашингтон, получил такъв мащабен жест от японската държава.
След 1944 г. името на парка е променено на „Парк на свободата“.
Започва изграждането на алпинеума.
На 2 юни 1956 г. тържествено е открит монументът „Братската могила“ с 41-метров обелиск.
Построена е първата Телевизионна кула в България, висока 120 метра.
В периода 1984 – 1986 г. паркът достига днешната си площ от 4120 декара. Проведена е последната голяма реконструкция.
Възстановено е историческото име на парка – „Княз-Борисова градина“, или накратко „Борисова градина“, както я наричаме до днес.
Къпалнята „Мария Луиза“ е затворена, като в момента се търсят начини за възстановяване на обществения достъп до нея.
Столичният общински съвет решава за парк „Борисова градина“ да се установи публичен режим на собствеността.
Стартира процедурата за изработка на Подробен устройствен план (ПУП) на парка.
Стартира проектантската работа по Подробния устройствен план (ПУП).
Одобрен е проектът за Подробен устройствен план (ПУП) от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).
Подробният устройствен план ще зададе дългосрочна рамка за всяка бъдеща намеса в парка и ще помогне той да продължи да се развива като „зеленото сърце на града“. С финализирането на съгласувателните процедури и приемането на плана, София прави решителна стъпка към опазването на обществения интерес и своята природа, както и към опазването на културното наследство в парка, и възстановяването на най-важните исторически функции, места и обекти в него.
Намери отговор на най-често задаваните въпроси.
Градовете по света и у нас се развиват по ясни правила, описани в устройствени планове. След като бъдат приети, те стават своеобразни „закони” и всички бъдещи проекти и инвестиции трябва да се съобразяват и съгласуват с тях.
Има два основни вида устройствени планове, които регламентират устройството на градовете в България – Общ устройствен план (ОУП) и Подробен устройствен план (ПУП).
Общият устройствен план (ОУП) обхваща целия град или община и определя общите правила: къде има терен за образование, къде има парк, къде е жилищно застрояване и къде са производствените територии. Тези зони се разделят допълнително според това дали е позволено високо, средно или ниско застрояване и други специфични изисквания и функции, като например какъв вид е паркът, дали производствената зона е за високи технологии и други.
Подробният устройствен план (ПУП), от своя страна, се подчинява изцяло на заложените стратегически параметри в ОУП, но детайлно определя вече специфичните и конкретни допустими изисквания. ПУП най-често е с обхват от един имот, но може да е за няколко имота, дори цял квартал. В ПУП се посочват точните граници на имотите и улиците, линии на застрояване, височини, плътност, озеленяване, предназначение на отделните имоти и други конкретни параметри. В случая с Борисовата градина е важно да се отбележи, че паркът попада основно в устройствена зона „Зона на градски паркове и градини“, предназначена за ежедневен и седмичен отдих. Това означава, че още на ниво ОУП основната функция на територията е парковa. Допускат се само ограничени обекти и съоръжения, свързани с отдиха, спорта и атракционни дейности, при спазване на нормативните параметри, а конкретното им разполагане и допустимост се определят чрез ПУП.
Борисовата градина е най-старият, голям и любим парк на София, но си няма ПУП. Липсата на цялостна визия възпрепятства поддръжката и благоустройството на парка и отваря вратата за редица проблеми, резултат от решения „на парче”.
По проекта за ПУП на Борисовата се работи от 2013 г., и в обсъждането и финализирането му взимат участие десетки експерти и хиляди граждани със своите становища.
Резултатът е актуализирано предложение за ПУП на Борисовата градина, който включва целия парк – историческата и лесопарковата му части. Планът определя ключовите зони и алеи в парка, връзките с околните територии, взаимодействието между отделните функционални елементи. Той картира дървесната растителност и подсигурява запазването и регламентирането на основната рекреационна функция на парка, като ограничава строителството и посегателството върху природата.
УПИ е урегулиран поземлен имот, т.е. поземлен имот, за който е влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП) с определени граници и конкретно предназначение (например за озеленяване, обществено-обсл. и др.) и показатели за застрояване (плътност, интензивност).
Задачата на ПУП е да запази характера на парка като общоградска зона за отдих, като същевременно го защити като резерват – паметник на градинското и парково изкуство и като лесопарк (горска част). Планът цели да намери устойчиви решения за установените проблеми, като послужи за условие за придобиване на частните имоти от страна на Общината и изработване на инвестиционни проекти за паркоустройство и благоустройство на цялата територия на парка и граничните му райони.
Планът определя правилата за устройство, застрояване и опазване на Борисовата градина в качеството ѝ на паметник на градинско-парковото изкуство, за да се защити парковата функция и историческият облик. За територията на резерват „Княз-Борисова градина” и „Дендрариума” е възприета оптимална дата на консервация и реставрация спрямо 1936 г. и с приемане на ПУП ще влязат в сила строги задължителни изисквания, описани в чл. 6, ал. 2 от Специфичните правила и нормативи (СПН), като:
Тези обекти са заложени в ПУП, за да осигурят необходимата социална функция, хигиена и безопасност, като едновременно с това гарантират качествената ежедневна поддръжка на парка. По този начин се регламентират базовите нужди на гражданите в рамките на закона, предотвратявайки хаотичното разполагане на временни или неестетични постройки.
Не, категорично се забранява строителство на нови архитектурни обеми, надстройки и пристройки на съществуващи сгради и/или допълнително усвояване на терени, освен заложените в ПУП, например:
Ремонти са допустими само за съществуващи обекти, без да се променя тяхната функция или обем. Всяка намеса изисква съгласуване по Закона за културното наследство, за да се запази автентичният облик на парка. Не се допуска обособяване на нови парцели (УПИ) или промяна на границите на обектите в парка.
Постоянни реклами са забранени, с изключение на спортните обекти. Всички преместваеми обекти, като павилиони или информационни табели, трябва да имат унифициран дизайн и да са съгласувани по реда на Закона за културното наследство.
Свободното движение и паркиране са забранени. Навлизането на автомобили в парка е строго ограничено, спрямо действащата нормативна уредба на ОП „Паркове и градски градини” и условията на СПН (Специфичните правила и нормативи) към ПУП – с режим на движение според нуждите: за поддръжка на парка, авариен достъп или за предварително обявени и съгласувани събития.
Паркиране на автомобили се допуска единствено на определените в ПУП паркинги и подземни гаражи, чието разположение е съобразено със защитените територии, средата и транспортните характеристики на защитената среда на парка.
Към ПУП са изготвени експертна оценка и Стратегия за опазване на биоразнообразието, които гарантират максимално запазване на съществуващите дървета, предвиждат възстановяване на емблематични растителни видове и подмяна на отмираща растителност. Предвиден на дървесната растителност, което да актуализира данните към датата на финално представяне и обсъждане. ПУП изисква експертна оценка на растителността за всяко бъдещо инвестиционно намерение.
В хода на подготовка на ПУП са изготвени експертна оценка и видов състав на флората и фауната, на базата на която е изготвена Стратегия за опазване на биоразнообразието в Борисовата градина. След преценка по реда на Закона за опазване на околната среда и относимата наредба, РИОСВ-София приема, че проектът за ПУП на Борисовата градина не създава предпоставки за значително отрицателно въздействие върху околната среда и затова не следва да се извършва пълна екологична оценка. Основният мотив е, че планът има предимно устройствен и консервационен характер – цели запазване на парковата среда, зелената система и историческата структура, без да предвижда мащабно ново строителство или дейности с висок екологичен риск. При изготвянето му са използвани експертни проучвания за флората и фауната, а евентуални бъдещи конкретни инвестиционни намерения подлежат на отделни процедури по екологичното законодателство.
Паспортизацията на дърветата в парка не е задача в обхвата на ПУП, но планът съдържа експертна оценка на съществуващата дървесна растителност. За гористите части на парка е подходено по начин, присъщ за картирането и оценката на дървесната растителност в горското стопанство, а именно – изготвена е таксация за този вид паркови територии. Приемането на ПУП гарантира и изискването на експертна оценка на растителността за всяко бъдещо инвестиционно намерение.
Настоящият ПУП определя всички УПИ като зони за публично ползване. Приемането на плана дава възможност за решаване на казусите, свързани с частния статут на имоти в парка, като поражда основание за придобиването им от Столична община в полза на обществения интерес. В обхвата и същността на самия ПУП обаче не влиза програма за отчуждаване – тя се изработва след допълнителна оценка и планиране от специалистите в Столична община.
С цел коректното представяне и онагледяване на промените, предвидени в ПУП, е изготвена карта, която отразява собствеността на имотите към момента и маркира имотите, отредени за отчуждаване след приемане на ПУП.
Приемането на ПУП ще стартира процедурите по отчуждаване на частните имоти в парка, тъй като в него те са предвидени като публично мероприятие, независимо дали към настоящия момент функционират по предвиденото в ПУП предназначение. С приемане на ПУП се предотвратява използването на частните имоти за други дейности и строителство, още преди те да бъдат отчуждени.
Планът предвижда възстановяване на оригиналния архитектурен облик на бюфетна бирария/ресторант на острова в езерото, чрез запазване на стилистиката на оригиналната сграда от XIX век, на базата на съхранена архивна документация, съобразено с актуалната околна среда и без нарушаване на съществуващата растителност. Допуска се и поставяне на фонтани в езерото, с вечерно художествено осветление.
ПУП допуска намесата за стадион „Българска армия” като основен ремонт, цялостна или частична реконструкция с цел модернизация и подобряване на експлоатационните характеристики при запазване съществуващите параметри на застрояване. Реконструкцията позволява 30 дка, които оригиналният стадион е заемал, да се придадат обратно към парка. Столична община е отказала промяна в проекта по време на изграждането, целяща обособяване на паркоместа – достъпът на автомобили в парка ще продължи да се контролира строго, съгласно СПН и нормативите на ОП „Паркове и градини”.
Планът изисква възстановяване и опазване на Летния театър и характерните му особености, като напълно забранява промяна на функцията му. Към настоящият момент собствеността на терена е частна. Обектът попада в УПИ с предназначение „за парк” и за него се предвижда публично мероприятие, което потвърждава нуждата от отчуждаване на имота.
Планът предвижда възстановяване на функцията на съществуващия обект. Към настоящия момент собствеността на терена е частна, но ПУП и решенията на СОС във връзка с обекта предвиждат публичен характер.
В плана е заложено възстановяване на стадиона като спортно съоръжение в оригиналните параметри на застрояване, със съпътстващите трибуни и обслужващата сграда по архивна проектна документация. Първоначалният проект на ПУП е предвиждал на мястото на някогашния стадион да се изгради напълно отворен и общодостъпен зелен амфитеатър, но при корекциите на плана след обществените обсъждания, предложението отпада.
Планът разрешава консервация, експониране и социализация за оригиналната функция на сградата и пространството около спирката, както и запазване на трамвайното трасе и околната настилка. Не се допуска промяна на функциите на сградата.
Планът запазва функциите на обекта като зона за атракции и спорт. Допуса се основен ремонт, цялостна или частична реконструкция с цел модернизация и подобряване на експлоатационните характеристики при запазване съществуващите параметри на застрояване.
Планът предвижда да се уважи историческата стойност на съществуващата сграда на гарата, като тя се превърне в музей и заедно с някои запазени ЖП линии формира открито експозиционно пространство, оставайки собственост на Национална компания Железопътна инфраструктура (НКЖИ). ПУП изисква в района около гарата поетапно да се премахнат всички несвойствени елементи и функции и допуска изграждането на спортни обекти с малка обслужваща сграда.
Планът предвижда премахване на всички съществуващи сгради от терена и изграждане на подземен паркинг след оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Разположението на паркинга не засяга защитени територии и е съобразено със средата и транспортните характеристики. Планът изисква при изграждането на такива подземни съоръжения да се осигури мин. 1,5 почвен слой – т.е. теренът над паркинга ще може да се приобщи към зелената част на парка.
ПУП предвижда запазване или редуциране на габаритите на съществуващата застройка, скатен покрив с керемиди и неутрално цветово решение на фасадите. Не се допуска строителство на нови спортни площадки или разширение на съществуващите.
В ПУП зоната на настоящия наземен паркинг е заложена като пешеходна площ, т.е. след приемане на плана, той трябва да бъде премахнат и теренът – върнат на пешеходците.
Правилата за управление и устройство на парка са строго регламентирани в Специфичните правила и нормативи (СПН) към ПУП и не се изисква парк „Борисова градина” да има специфичен План за управление спрямо действащите нормативни уредби. Програма за отчуждаване на имоти не влиза в обхвата на самия ПУП, тъй като не е предмет на устройствени процедури, но изготвянето на такъв план е последваща задача на експертите на Столична община след приемане на ПУП.
При изработката на проекта за ПУП е направена експертна оценка на растителността в парка, където се предвиждат бъдещи намеси в средата и реконструкция. Предвиждат се допълнителни огледи в координация с ОП „Паркове и градини” за оценка на актуалното състояние на високата дървесна растителност и проследяване на състоянието на растителността спрямо съществуващите регистри на предприятието.
ПУП предвижда подобрение на пешеходния и велосипедния достъп, като към съществуващите 31 основни подхода към парка са предвидени 4 нови, които осъществяват връзка между частите на парка, разделени от бул. „Драган Цанков” и бул. „Симеоновско шосе”. Предвижда се екодукт над бул. „Драган Цанков” за велосипедисти и пешеходци.
Всеки гражданин или организация може да зададе въпрос или да изрази своите препоръки и възражения чрез контактната форма, както и в деловодствата и електронните пощи на Направление „Градско планиране и развитие“ и районите, в които попада паркът: „Средец”, „Лозенец” и „Изгрев“ или като се включи в публичните представяния и дискусии на 28 май и 17 юни 2026 г..
Всички над 3000 броя постъпили становища от предните обсъждания през 2022 г. са обработени и обобщени според основното им съдържание. На тяхна база проектът е преработен и съгласуван с институциите, преди да се стигне до финалния вариант.
16 – 17 май / 23 – 24 май / 30 – 31 май
Всеки уикенд до края на м. май може да се запознаете с него чрез временна изложба и екип от доброволци, от които можете да се сдобиете със специален вестник в парка.
28 май 2026
Окончателният проект на Подробния устройствен план ще бъде представен на живо при открита сцена в парк „Борисова градина” от 17:30 ч.
17 юни 2026
Информиран диалог между гражданите и общината – на живо при открита сцена в парк „Борисова градина” от 17:30 ч.
